НА ТРИДЕСЕТ
Липсва ми усещането, че горя...
Не искам да съм като свещ в нощта,
Догаряйки, да впръсквам леко светлина
във стаята, в която съм живяла...
Не мога да живея във тъга
и да се чувствам като въглен във прахта!
Не искам да очаквам свойта самота
да ме сграбчи с черната ръка!
Понякога ми става мъчно,
че идват мойте тридесет лета.
И страшно е, и доста жлъчно, ...