Benita01975 (Бенита)
10 48
13.12.2007 г., 9:16 ч.

На тридесет 

  Поезия » Друга
816 0 3

 НА ТРИДЕСЕТ

 

Липсва ми усещането, че горя...

Не искам да съм като свещ в нощта,

Догаряйки, да впръсквам леко светлина

във стаята, в която съм живяла...

 

Не мога да живея във тъга

и да се чувствам като въглен във прахта!

Не искам да очаквам свойта самота

да ме сграбчи с черната ръка!

 

Понякога ми става мъчно,

че идват мойте тридесет лета.

И страшно е, и доста жлъчно,

но не от туй, че ще умра,

а от туй, че мога да изпусна нещо

от тоз живот, от таз игра...

 

И не като украса за стената,

и не като забравен стар роман,

а като вазата с цветята

аз искам да съм жива там...

 

Дори цветята после да увяхнат,

те хубави били са, знам!

Затуй е по-добре да си повяхнал,

но ароматна свежест да се носи там...

 

 

 

29.07.2005

© Бенита Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??