На тридесет
НА ТРИДЕСЕТ
Липсва ми усещането, че горя...
Не искам да съм като свещ в нощта,
Догаряйки, да впръсквам леко светлина
във стаята, в която съм живяла...
Не мога да живея във тъга
и да се чувствам като въглен във прахта!
Не искам да очаквам свойта самота
да ме сграбчи с черната ръка!
Понякога ми става мъчно,
че идват мойте тридесет лета.
И страшно е, и доста жлъчно,
но не от туй, че ще умра,
а от туй, че мога да изпусна нещо
от тоз живот, от таз игра...
И не като украса за стената,
и не като забравен стар роман,
а като вазата с цветята
аз искам да съм жива там...
Дори цветята после да увяхнат,
те хубави били са, знам!
Затуй е по-добре да си повяхнал,
но ароматна свежест да се носи там...
29.07.2005
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бенита Всички права запазени
