Dec 13, 2007, 9:16 AM

На тридесет

  Poetry » Other
1.2K 0 3

 НА ТРИДЕСЕТ

 

Липсва ми усещането, че горя...

Не искам да съм като свещ в нощта,

Догаряйки, да впръсквам леко светлина

във стаята, в която съм живяла...

 

Не мога да живея във тъга

и да се чувствам като въглен във прахта!

Не искам да очаквам свойта самота

да ме сграбчи с черната ръка!

 

Понякога ми става мъчно,

че идват мойте тридесет лета.

И страшно е, и доста жлъчно,

но не от туй, че ще умра,

а от туй, че мога да изпусна нещо

от тоз живот, от таз игра...

 

И не като украса за стената,

и не като забравен стар роман,

а като вазата с цветята

аз искам да съм жива там...

 

Дори цветята после да увяхнат,

те хубави били са, знам!

Затуй е по-добре да си повяхнал,

но ароматна свежест да се носи там...

 

 

 

29.07.2005

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бенита All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....