На тръгване
Аз си отивам само по веднъж.
Недей ме следва, стъпките ми парят.
Прохладата на плачещия дъжд
пътека за обратно не разтваря.
Отдавна на везните натежа
умората в крилете ми на птица
и жалката, изкуствена лъжа,
че в мъртъв огън раждат се искрици.
Не мога да крепя на длан сама
уюта в буренясала градина -
единствено увехнали цветя
стърчат печално, сякаш от години.
Не ме интересува, че след мен
ще построиш за призраците къща
и в мислите ти, залезният ден
към минали моменти ще те връща.
По силата на навик ослепял
през пръстите изнизва се животът
без смях и без сълза, без изгрев бял.
Остава да направя най-доброто -
да изпреваря залпа на гнева,
да се прелея в капките дъждовни,
да дам и да получа свобода...
Отивам си. Без мисъл за виновни.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вики Все права защищены
