24.07.2015 г., 8:45 ч.

На тръгване 

  Поезия
4779 38 60

Аз си отивам само по веднъж.
Недей ме следва, стъпките ми парят.
Прохладата на плачещия дъжд
пътека за обратно не разтваря.
Отдавна на везните натежа
умората в крилете ми на птица
и жалката, изкуствена лъжа,
че в мъртъв огън раждат се искрици.

Не мога да крепя на длан сама
уюта в буренясала градина -
единствено увехнали цветя
стърчат печално, сякаш от години.
Не ме интересува, че след мен
ще построиш за призраците къща
и в мислите ти, залезният ден
към минали моменти ще те връща.

По силата на навик ослепял
през пръстите изнизва се животът
без смях и без сълза, без изгрев бял.
Остава да направя най-доброто -
да изпреваря залпа на гнева,
да се прелея в капките дъждовни,
да дам и да получа свобода...
Отивам си. Без мисъл за виновни.

© Вики Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??