Jul 24, 2015, 8:45 AM

На тръгване 

  Poetry
4379 37 61

Аз си отивам само по веднъж.
Недей ме следва, стъпките ми парят.
Прохладата на плачещия дъжд
пътека за обратно не разтваря.
Отдавна на везните натежа
умората в крилете ми на птица
и жалката, изкуствена лъжа,
че в мъртъв огън раждат се искрици.

Не мога да крепя на длан сама
уюта в буренясала градина -
единствено увехнали цветя
стърчат печално, сякаш от години.
Не ме интересува, че след мен
ще построиш за призраците къща
и в мислите ти, залезният ден
към минали моменти ще те връща.

По силата на навик ослепял
през пръстите изнизва се животът
без смях и без сълза, без изгрев бял.
Остава да направя най-доброто -
да изпреваря залпа на гнева,
да се прелея в капките дъждовни,
да дам и да получа свобода...
Отивам си. Без мисъл за виновни.

© Вики All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??