face04 (Таня Кирилова)
163 3746
18 янв. 2008 г., 09:37

На тръгване 

  Поэзия
583 0 16

Не сме си нужни.

Вече сме си чужди.

Дъжд вали, без капка жал.

Отмива спомени, които сме натрупали.

И тъжни, и объркани,

но вече недостатъчни.

С утрото, останало в сълзите на прощаване,

мълчим и сякаш вярваме,

че други ще сме някъде

от обич запленявани.

От нощта сме взели само пламъка

и пазим го да не се промъкне

в душите ни на тръгване.

Обръщам гръб и правя плахо крачка.

Така съм тъжна, но и вярваща,

че няма да съм нечия отплата

със думи грешни

и със болка опрощаваща!

05.01.2008г.

© Таня Кирилова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??