На тръгване

Jan 18, 2008, 9:37 AM

Poetry

673 0 16

Не сме си нужни.
Вече сме си чужди.
Дъжд вали, без капка жал.
Отмива спомени, които сме натрупали.
И тъжни, и объркани,
но вече недостатъчни.
С утрото, останало в сълзите на прощаване,
мълчим и сякаш вярваме,
че други ще сме някъде
от обич запленявани.
От нощта сме взели само пламъка
и пазим го да не се промъкне ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

На тръгване

Want to read more?

Random works