face04 (Таня Кирилова)
163 3746
Jan 18, 2008, 9:37 AM

На тръгване 

  Poetry
586 0 16

Не сме си нужни.

Вече сме си чужди.

Дъжд вали, без капка жал.

Отмива спомени, които сме натрупали.

И тъжни, и объркани,

но вече недостатъчни.

С утрото, останало в сълзите на прощаване,

мълчим и сякаш вярваме,

че други ще сме някъде

от обич запленявани.

От нощта сме взели само пламъка

и пазим го да не се промъкне

в душите ни на тръгване.

Обръщам гръб и правя плахо крачка.

Така съм тъжна, но и вярваща,

че няма да съм нечия отплата

със думи грешни

и със болка опрощаваща!

05.01.2008г.

© Таня Кирилова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??