На тръгване
Ти знаеш ли,
все повече не ме боли -
не е ли туй чудовищно?
Когато тръгваш,
а наум те моля: „Остани!”,
в душата ми е гробище!
Изпратих толкова Мечти,
които хич не ме обичаха -
защо ли бяха с мене?
Ти кажи!
Нали бе уж Различната.
Разкъсано, сърцето не кърви.
Отдавна не.
По-остри са ми Спомените.
Сега върви!
Не вярвай, ако „Остани!”
неволно съм отронила.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Гатева Все права защищены
