8 авг. 2017 г., 14:53

На тръгване 

  Поэзия » Любовная
496 7 13

На тръгване ще взема малка урна,
ще погреба изтлялото сърце,
по склона на живота ще се сурна,
чуканчета са моите криле.

 

На тръгване челото си ще вдигна,
високо,  бяло, до звездите чак.
Какво, че и живот не ще ми стигне
да изпълзя от лепкавия мрак.

 

На тръгване ръка не ми подавай.
Ще тръгна - камък, хвърлен във нощта.
Обичах те, за любовта, прощавай.
На себе си все някак ще простя......

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??