Aug 8, 2017, 2:53 PM

На тръгване 

  Poetry » Love
482 7 13

На тръгване ще взема малка урна,
ще погреба изтлялото сърце,
по склона на живота ще се сурна,
чуканчета са моите криле.

 

На тръгване челото си ще вдигна,
високо,  бяло, до звездите чак.
Какво, че и живот не ще ми стигне
да изпълзя от лепкавия мрак.

 

На тръгване ръка не ми подавай.
Ще тръгна - камък, хвърлен във нощта.
Обичах те, за любовта, прощавай.
На себе си все някак ще простя......

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??