28 мая 2019 г., 10:56

На тръгване поне да се усмихне...

1.9K 15 15

Разплакана си тръгваш, накъде ли?
Дъга в косите  сплиташ, за из път
и мокър славей сипе звънки трели,
по клоните сълзите ти блестят.

 

Тревата се превива, натежала,
крилете ти отронват дъхав цвят.
Летиш след малка лястовичка бяла,
оплакала си грешния ни свят.

 

Закука кукувица, пък притихне,
светулка плахо озари нощта.
На тръгване поне да се усмихне,
макар през сълзи...Моля пролетта...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...