Patrizzia (Надежда Ангелова)
2048 18096
28.05.2019 г., 10:56 ч.

На тръгване поне да се усмихне... 

  Поезия » Пейзажна
1236 15 16

Разплакана си тръгваш, накъде ли?
Дъга в косите  сплиташ, за из път
и мокър славей сипе звънки трели,
по клоните сълзите ти блестят.

 

Тревата се превива, натежала,
крилете ти отронват дъхав цвят.
Летиш след малка лястовичка бяла,
оплакала си грешния ни свят.

 

Закука кукувица, пък притихне,
светулка плахо озари нощта.
На тръгване поне да се усмихне,
макар през сълзи...Моля пролетта...

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??