Разплакана си тръгваш, накъде ли?
Дъга в косите сплиташ, за из път
и мокър славей сипе звънки трели,
по клоните сълзите ти блестят.
Тревата се превива, натежала,
крилете ти отронват дъхав цвят.
Летиш след малка лястовичка бяла,
оплакала си грешния ни свят.
Закука кукувица, пък притихне,
светулка плахо озари нощта.
На тръгване поне да се усмихне,
макар през сълзи...Моля пролетта...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
