May 28, 2019, 10:56 AM
На тръгване поне да се усмихне...
Разплакана си тръгваш, накъде ли?
Дъга в косите сплиташ, за из път
и мокър славей сипе звънки трели,
по клоните сълзите ти блестят.
Тревата се превива, натежала,
крилете ти отронват дъхав цвят.
Летиш след малка лястовичка бяла,
оплакала си грешния ни свят.
Закука кукувица, пък притихне,
светулка плахо озари нощта.
На тръгване поне да се усмихне,
макар през сълзи...Моля пролетта...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Сбогуване тъжно, ала прозира надеждата за ново завръщане. Хареса ми!
-
Красиво.
-
Иржи, сенсей, Гавраил, благодаря ви!
-
Има нещо тъжно в това заминаване.Усетих го от пролетите сълзи.
-
Хубаво... Превръща пролетта в сълзи от блеснали очи...
-
Всичко има в твоята картина,Наде!"Дочух" и славея и кукувицата,"видях" дори безмълвните светулки....Много добре рисуваш с думи!
-
Благодаря, Краси! Благодаря и на вас, приятели! От сърце!
-
Хареса ми!
-
Разкош!
-
Красиво рисуваш, думите те слушат и приемат цвета на твоите усещания.
Хубаво е при теб, Наде! -
Пречистващо, от сълзите, молитвата, песента на славея... Красота!!
-
Тъга... но и крехка надежда, изразени толкова красиво...
Поздравления, Наде! -
Толкова е красиво! Поздравления, Наде!
-
Топла,пролетна тъга...
-
Хубаво и тъжно!Поздравления Наде!
-
Оставяш ме безмълвна и притихнала... Благодаря ти, Наде!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
