На твоя праг ще спра...
На твоя праг ще спра аз за просия -
намръзнах се и диря добрина!
Поне под стряхата ти да се свия,
намокри ме до кости вън дъжда!
Чадър не нося и не крия -
не го обичам, искам под дъжда!
Сега съм мокра, ти не си Месия,
но нужна ми е само топлота.
Досадна няма да съм,
щом изгрее слънце,
аз своя път ще продължа!
Ако някога в беда си, потърси ме,
душата ти от болка да спася!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойна Стоянова Все права защищены
