На твоя праг ще спра...
На твоя праг ще спра аз за просия -
намръзнах се и диря добрина!
Поне под стряхата ти да се свия,
намокри ме до кости вън дъжда!
Чадър не нося и не крия -
не го обичам, искам под дъжда!
Сега съм мокра, ти не си Месия,
но нужна ми е само топлота.
Досадна няма да съм,
щом изгрее слънце,
аз своя път ще продължа!
Ако някога в беда си, потърси ме,
душата ти от болка да спася!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойна Стоянова Всички права запазени
