На тъмно
По цял ден стоя на тъмно,
притворила тихо в мрака очи.
Между живот и отвъдно
изтичат моите безжизнени дни.
Не искам никой да виждам и чувам!
Телефонът не вдигам - нека звъни.
Мразя го вече - направо го псувам,
защото знам, че не звъниш ти.
В самота се въргалям,
през глава се завивам,
Дишам ли? Не искам да знам!
Тук ли съм или умирам?
Душата си стискам - няма да я дам.
Чакам в агония и този ден да свърши.
С надежда се моля за идния ден.
Тази любов съвсем ще ме довърши...
Не искам да те няма, любими до мен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Natalie Все права защищены
Всеки би предпочел да го няма, за да се побъркват от любов по него ;Р