На тъмно
По цял ден стоя на тъмно,
притворила тихо в мрака очи.
Между живот и отвъдно
изтичат моите безжизнени дни.
Не искам никой да виждам и чувам!
Телефонът не вдигам - нека звъни.
Мразя го вече - направо го псувам,
защото знам, че не звъниш ти.
В самота се въргалям,
през глава се завивам,
Дишам ли? Не искам да знам!
Тук ли съм или умирам?
Душата си стискам - няма да я дам.
Чакам в агония и този ден да свърши.
С надежда се моля за идния ден.
Тази любов съвсем ще ме довърши...
Не искам да те няма, любими до мен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Natalie Всички права запазени
Всеки би предпочел да го няма, за да се побъркват от любов по него ;Р