На В.
и сякаш те заляха с водопад,
чиито спомени зад ъгъла те чакат,
но, моля те, не се обръщай ти назад.
Думи две отрониха устата,
а искаше целувка вместо тях,
чиято сила да открадне тишината
от сърцето, жадуващо за грях.
Две стъпки чакаш ти на прага,
но виждаш, че денят изгрява сам.
В очите ти полепва топла влага
и ето - две сълзи търкулват се оттам...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивелина Димитрова Все права защищены
