30 мар. 2015 г., 00:59

На В. с обич

1.2K 0 4

     Със много нежност ме погали

     прошепна тихо "лека нощ",

     а  после дълго в тишината

     усещах думата  любов.

          

          Изрече ли я, как го каза, 

          така и не разбрах дори.

           с душа почувствах: Помежду ни

           все още пламъче гори.

 

      Годините... не ги броиме.

      Не са една и две, нали?

      За броят им говори само

      среброто в нашите коси.

           

           Очаквам вечер двете думи

           те са ми нужни да заспя.

           Със тях съм силна и спокойна.

           С теб ми е лека нощта.

      

 

     

     

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Снежана Врачовска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви Стойна и Магдалена.Думите ви ме карат да се чувствам щастлива.
  • Много чисто и истинско стихотворение за любовта!
    Поздрав за творбата и хубав ден!
  • искрено, чисто... красиво написано
    със сърцето..много ми хареса..
  • Ани, благодаря ти.Зарадва ме.
    В същност на времето, долу-горе преди половин, век започнах със стихове.Тогава имаше много издания отворени към младежкото творчество.Според мен, стиховете се раждат от спонтанни емоции, така характерни за младостта.Сърцето диктува, а ти само държиш молива. Постепенно, с годините, човек започва повече да разсъждава,да обмисля, преди да пристъпи към белия лист.Така постепенно започваха да се появяват прозаичните ми писания.Сега стихове-само от време на време и то само при голяма емоционална потребност, като например, подарък за рождения ден, какъвто е случая с по-горе написаното стихотворение.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...