Mar 30, 2015, 12:59 AM

На В. с обич

  Poetry » Love
1.1K 0 4

     Със много нежност ме погали

     прошепна тихо "лека нощ",

     а  после дълго в тишината

     усещах думата  любов.

          

          Изрече ли я, как го каза, 

          така и не разбрах дори.

           с душа почувствах: Помежду ни

           все още пламъче гори.

 

      Годините... не ги броиме.

      Не са една и две, нали?

      За броят им говори само

      среброто в нашите коси.

           

           Очаквам вечер двете думи

           те са ми нужни да заспя.

           Със тях съм силна и спокойна.

           С теб ми е лека нощта.

      

 

     

     

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Снежана Врачовска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви Стойна и Магдалена.Думите ви ме карат да се чувствам щастлива.
  • Много чисто и истинско стихотворение за любовта!
    Поздрав за творбата и хубав ден!
  • искрено, чисто... красиво написано
    със сърцето..много ми хареса..
  • Ани, благодаря ти.Зарадва ме.
    В същност на времето, долу-горе преди половин, век започнах със стихове.Тогава имаше много издания отворени към младежкото творчество.Според мен, стиховете се раждат от спонтанни емоции, така характерни за младостта.Сърцето диктува, а ти само държиш молива. Постепенно, с годините, човек започва повече да разсъждава,да обмисля, преди да пристъпи към белия лист.Така постепенно започваха да се появяват прозаичните ми писания.Сега стихове-само от време на време и то само при голяма емоционална потребност, като например, подарък за рождения ден, какъвто е случая с по-горе написаното стихотворение.

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...