На В. с обич
Със много нежност ме погали
прошепна тихо "лека нощ",
а после дълго в тишината
усещах думата любов.
Изрече ли я, как го каза,
така и не разбрах дори.
с душа почувствах: Помежду ни
все още пламъче гори.
Годините... не ги броиме.
Не са една и две, нали?
За броят им говори само
среброто в нашите коси.
Очаквам вечер двете думи
те са ми нужни да заспя.
Със тях съм силна и спокойна.
С теб ми е лека нощта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Снежана Врачовска Всички права запазени
