30.03.2015 г., 0:59 ч.

На В. с обич 

  Поезия » Любовна
766 0 4

     Със много нежност ме погали

     прошепна тихо "лека нощ",

     а  после дълго в тишината

     усещах думата  любов.

          

          Изрече ли я, как го каза, 

          така и не разбрах дори.

           с душа почувствах: Помежду ни

           все още пламъче гори.

 

      Годините... не ги броиме.

      Не са една и две, нали?

      За броят им говори само

      среброто в нашите коси.

           

           Очаквам вечер двете думи

           те са ми нужни да заспя.

           Със тях съм силна и спокойна.

           С теб ми е лека нощта.

      

 

     

     

© Снежана Врачовска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви Стойна и Магдалена.Думите ви ме карат да се чувствам щастлива.
  • Много чисто и истинско стихотворение за любовта!
    Поздрав за творбата и хубав ден!
  • искрено, чисто... красиво написано
    със сърцето..много ми хареса..
  • Ани, благодаря ти.Зарадва ме.
    В същност на времето, долу-горе преди половин, век започнах със стихове.Тогава имаше много издания отворени към младежкото творчество.Според мен, стиховете се раждат от спонтанни емоции, така характерни за младостта.Сърцето диктува, а ти само държиш молива. Постепенно, с годините, човек започва повече да разсъждава,да обмисля, преди да пристъпи към белия лист.Така постепенно започваха да се появяват прозаичните ми писания.Сега стихове-само от време на време и то само при голяма емоционална потребност, като например, подарък за рождения ден, какъвто е случая с по-горе написаното стихотворение.
Предложения
: ??:??