snevra (Снежана Врачовска) snevra (Снежана Врачовска)
1 52
30 mar 2015, 0:59

На В. с обич

1.1K 0 4

     Със много нежност ме погали

     прошепна тихо "лека нощ",

     а  после дълго в тишината

     усещах думата  любов.

          

          Изрече ли я, как го каза, 

          така и не разбрах дори.

           с душа почувствах: Помежду ни

           все още пламъче гори.

 

      Годините... не ги броиме.

      Не са една и две, нали?

      За броят им говори само

      среброто в нашите коси.

           

           Очаквам вечер двете думи

           те са ми нужни да заспя.

           Със тях съм силна и спокойна.

           С теб ми е лека нощта.

      

 

     

     

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Снежана Врачовска Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • snevra (Снежана Врачовска)
    snevra (Снежана Врачовска)
    Благодаря ви Стойна и Магдалена.Думите ви ме карат да се чувствам щастлива.
  • stoyna (Стойна Димова)
    stoyna (Стойна Димова)
    Много чисто и истинско стихотворение за любовта!
    Поздрав за творбата и хубав ден!
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    искрено, чисто... красиво написано
    със сърцето..много ми хареса..
  • snevra (Снежана Врачовска)
    snevra (Снежана Врачовска)
    Ани, благодаря ти.Зарадва ме.
    В същност на времето, долу-горе преди половин, век започнах със стихове.Тогава имаше много издания отворени към младежкото творчество.Според мен, стиховете се раждат от спонтанни емоции, така характерни за младостта.Сърцето диктува, а ти само държиш молива. Постепенно, с годините, човек започва повече да разсъждава,да обмисля, преди да пристъпи към белия лист.Така постепенно започваха да се появяват прозаичните ми писания.Сега стихове-само от време на време и то само при голяма емоционална потребност, като например, подарък за рождения ден, какъвто е случая с по-горе написаното стихотворение.

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0