25 февр. 2020 г., 20:18

На В. Ушев

713 0 0

 

Попита ме за думата ризома.

Наперена отвърнах ти с апломб:

Нима не знаеш, нещо като нищо,

аксиома, въже оплетено в кълбо.

Или е коренище, има смисъл,

ако го хванеш от едния край.

Ще разплетеш на нишки нищото,

без център и без сок комай.

Или е всичко, песъчинка

или трохичка от самун.

Ливада, дяволска пустиня

дълбоко в мене и навън.

Не знам, но мога да усетя.

По своему. Без превод строг.

Луничка рижава от мен за тебе -

печат от слънчевия слог.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...