25 февр. 2020 г., 20:18

На В. Ушев

705 0 0

 

Попита ме за думата ризома.

Наперена отвърнах ти с апломб:

Нима не знаеш, нещо като нищо,

аксиома, въже оплетено в кълбо.

Или е коренище, има смисъл,

ако го хванеш от едния край.

Ще разплетеш на нишки нищото,

без център и без сок комай.

Или е всичко, песъчинка

или трохичка от самун.

Ливада, дяволска пустиня

дълбоко в мене и навън.

Не знам, но мога да усетя.

По своему. Без превод строг.

Луничка рижава от мен за тебе -

печат от слънчевия слог.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...