25.02.2020 г., 20:18

На В. Ушев

702 0 0

 

Попита ме за думата ризома.

Наперена отвърнах ти с апломб:

Нима не знаеш, нещо като нищо,

аксиома, въже оплетено в кълбо.

Или е коренище, има смисъл,

ако го хванеш от едния край.

Ще разплетеш на нишки нищото,

без център и без сок комай.

Или е всичко, песъчинка

или трохичка от самун.

Ливада, дяволска пустиня

дълбоко в мене и навън.

Не знам, но мога да усетя.

По своему. Без превод строг.

Луничка рижава от мен за тебе -

печат от слънчевия слог.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...