Feb 25, 2020, 8:18 PM

На В. Ушев

701 0 0

 

Попита ме за думата ризома.

Наперена отвърнах ти с апломб:

Нима не знаеш, нещо като нищо,

аксиома, въже оплетено в кълбо.

Или е коренище, има смисъл,

ако го хванеш от едния край.

Ще разплетеш на нишки нищото,

без център и без сок комай.

Или е всичко, песъчинка

или трохичка от самун.

Ливада, дяволска пустиня

дълбоко в мене и навън.

Не знам, но мога да усетя.

По своему. Без превод строг.

Луничка рижава от мен за тебе -

печат от слънчевия слог.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Комаревска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...