20 нояб. 2008 г., 23:07

на ВАЛ

1.6K 0 3
 

Превивам се,

и спирам разлива на блажената тръпка по тялото.

Неудобно ми е - превита;

Неудобно ми е - блажена.

 

Скривам се,

в мрака се виждат само искри от вълшебството.

Страх ме е - от тъмното;

Страх ме е - от чувството.

 

Моля се,

да те обичам толкова дълго, колкото искам сега.

Простено ли е - желанието;

Простено ли е - очакването?

 

Обричам се,

в молитва за любов - да чакам опрощение!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво е.
  • "Моля се,
    да те обичам толкова дълго, колкото искам сега."
    АМИН!

  • И ще я получиш!
    Чудесен е стихът!
    И аз съм Вал и си представям, че е написан за мен!
    Браво Маслинке!
    Целувки и прегръдки!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....