3 авг. 2007 г., 09:10

НА ВЕЗНИТЕ НА МОЯТА СЪВЕСТ

853 0 8
 

От църква щом се върнах,

Трапеза подредих,

В сайта аз надзърнах

И стихче  съчиних.

Самотна чаша вино

На масата стои,

Живота, като кино,

Пред мене се върти.

Замислям се за злото...

Чертата  му изтеглям

И мислено, с доброто,

На везна прИтеглям.

Доброто натежава.

Бог грешките прощава

И който се надява,

със Любов дарява.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • на всички от сърце благодаря!
  • Щом на везните натежава доброто, светът ще оцелее!
    Чудесен стих!
    Поздрави, Нели!
  • Едно различно стихотврорение.Допадна ми.Браво мила!
  • Много точна и вярна везна!Браво!!!
  • Браво Нелка!!!!Ти си добра душа,Бог вижда това!Сърдечни поздрави!!!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....