От църква щом се върнах,
Трапеза подредих,
В сайта аз надзърнах
И стихче съчиних.
Самотна чаша вино
На масата стои,
Живота, като кино,
Пред мене се върти.
Замислям се за злото...
Чертата му изтеглям
И мислено, с доброто,
На везна прИтеглям.
Доброто натежава.
Бог грешките прощава
И който се надява,
със Любов дарява.
© Нели All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
