Aug 3, 2007, 9:10 AM

НА ВЕЗНИТЕ НА МОЯТА СЪВЕСТ

  Poetry
857 0 8
 

От църква щом се върнах,

Трапеза подредих,

В сайта аз надзърнах

И стихче  съчиних.

Самотна чаша вино

На масата стои,

Живота, като кино,

Пред мене се върти.

Замислям се за злото...

Чертата  му изтеглям

И мислено, с доброто,

На везна прИтеглям.

Доброто натежава.

Бог грешките прощава

И който се надява,

със Любов дарява.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

  • на всички от сърце благодаря!
  • Щом на везните натежава доброто, светът ще оцелее!
    Чудесен стих!
    Поздрави, Нели!
  • Едно различно стихотврорение.Допадна ми.Браво мила!
  • Много точна и вярна везна!Браво!!!
  • Браво Нелка!!!!Ти си добра душа,Бог вижда това!Сърдечни поздрави!!!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...