2 нояб. 2014 г., 17:42

На Витоша-преработено

510 0 0

На Витоша /преработено/

Катерим се по тясната пътека,
под плачещото есенно небе,
а Витоша разкисната и мека,
от бурята разюздано реве...

Мъглата черна  ни притиска диво,
безпътицата вече ни боли,
и боровете друг път мълчаливи,
пищят притиснали глави!

Снежинките и ледения вятър ,
ни шибат по лицето със игли...
И черна пелина тук планината мята,
и паника  в душите ни всели!

Катерим се, но знаем ли къде сме!?
За трети път минаваме от тук...
О, тази буря какво ни донесе!?
Нечакано ни удря като с чук! 

На тътена й ехото приглася,
отвръщат в миг доло`ве и бърда...
Камбанката звана си не донася,
не чуваме на хижата гласа!

... Но ето,че във Ада оцеляхме !
И този път щастливи ще се спрем!
До хижата най-после се добрахме...
О, с планината  ще се разберем...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....