2.11.2014 г., 17:42

На Витоша-преработено

499 0 0

На Витоша /преработено/

Катерим се по тясната пътека,
под плачещото есенно небе,
а Витоша разкисната и мека,
от бурята разюздано реве...

Мъглата черна  ни притиска диво,
безпътицата вече ни боли,
и боровете друг път мълчаливи,
пищят притиснали глави!

Снежинките и ледения вятър ,
ни шибат по лицето със игли...
И черна пелина тук планината мята,
и паника  в душите ни всели!

Катерим се, но знаем ли къде сме!?
За трети път минаваме от тук...
О, тази буря какво ни донесе!?
Нечакано ни удря като с чук! 

На тътена й ехото приглася,
отвръщат в миг доло`ве и бърда...
Камбанката звана си не донася,
не чуваме на хижата гласа!

... Но ето,че във Ада оцеляхме !
И този път щастливи ще се спрем!
До хижата най-после се добрахме...
О, с планината  ще се разберем...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...