На войника
Нотите пронизаха последните въздишки,
в звуци на пиано се понесе светлината,
скъсаната риза, дрехите войнишки,
спомените струпах, пресни от войната.
Кървава целувка бузата усеща,
младия войник, съглеждам сякаш, в дните,
още нося силна, болката гореща,
от онези вечери, голи под звездите.
Тягостна мелодия, звуци от театър,
още ми говори тихо с рани по нозете,
може би го няма? Чувам само вятъра,
но усещам влюбено как милва ми ръцете...
Дни на изпитания, водя свойта битка,
моята война ,аз зная, ще изгубя,
тъжно утешавам се в горчивата напитка,
но без тебе вече нямам що да губя!
Изгубих те!
5 април 2008г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангелина Кънчева Все права защищены
