10 янв. 2024 г., 09:50

На втора редакция

458 1 2

 Как искам просто да си поговоря

със някой, който знае за какво.

Да се съгласявам и да споря,

kak липва ми такова общество!

 

Не вечно някой все да ме дресира

Да готвя, чистя, гладя и пера,

Разбиране така и не намирам

и даже ми се иска да умра.

 

Мечтая си да срещна някой умен,

чаровен, но и сериозен мъж

и с него мойте измълчани думи

да рукнат като есенния дъжд.

 

Да ме полира и да ме шлифова

някой с опит като ювелир,

да ме вдъхнови за външност нова,

за да впечатлявам аз на шир.

 

Живота ми да редактира,

да ме превежда във добра кондиция.

Така той да ме стимулира

да сбъдна своите амбиции.

 

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=ShlW5plD_40&list=RD89S-RbszwJE&index=5

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Гулериа Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за милите коментари
  • Как искам просто да си поговоря
    със някой, който знае за какво.
    Да се съгласявам и да споря,
    kak липсва ми такова общество...
    И на мен ми липсва. Сега светът е пълен с папагали - имитатори.
    Внушат им някаква тъпа идея и те я повтарят, като ехо, без да мислят.
    Поздрави за творбата !

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...