10.01.2024 г., 9:50

На втора редакция

450 1 2

 Как искам просто да си поговоря

със някой, който знае за какво.

Да се съгласявам и да споря,

kak липва ми такова общество!

 

Не вечно някой все да ме дресира

Да готвя, чистя, гладя и пера,

Разбиране така и не намирам

и даже ми се иска да умра.

 

Мечтая си да срещна някой умен,

чаровен, но и сериозен мъж

и с него мойте измълчани думи

да рукнат като есенния дъжд.

 

Да ме полира и да ме шлифова

някой с опит като ювелир,

да ме вдъхнови за външност нова,

за да впечатлявам аз на шир.

 

Живота ми да редактира,

да ме превежда във добра кондиция.

Така той да ме стимулира

да сбъдна своите амбиции.

 

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=ShlW5plD_40&list=RD89S-RbszwJE&index=5

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Гулериа Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за милите коментари
  • Как искам просто да си поговоря
    със някой, който знае за какво.
    Да се съгласявам и да споря,
    kak липсва ми такова общество...
    И на мен ми липсва. Сега светът е пълен с папагали - имитатори.
    Внушат им някаква тъпа идея и те я повтарят, като ехо, без да мислят.
    Поздрави за творбата !

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...