на зазоряване
светулки галят мрака
на разсъмване
звездите
са залязващи сълзи
в очите ти припламва утро
сред устните ти
песенен поток шепти
помръдваш леко със ръка
а в нея
от ласки водопад се крие
не смея да те доближа
как да устоя
като е магия
а ти
усмихваш се насън
зората с първия си лъч те гали
вместо нея
как бих искала аз да съм
това истина ли е
или е само
сън
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ласка Александрова Все права защищены
