светулки галят мрака
на разсъмване
звездите
са залязващи сълзи
в очите ти припламва утро
сред устните ти
песенен поток шепти
помръдваш леко със ръка
а в нея
от ласки водопад се крие
не смея да те доближа
как да устоя
като е магия
а ти
усмихваш се насън
зората с първия си лъч те гали
вместо нея
как бих искала аз да съм
това истина ли е
или е само
сън
© Ласка Александрова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
