30 июн. 2010 г., 12:14

Начало

497 0 1

Ще изтръгна сърцето си,
но не искам спомени...
Забравям и после продължавам...
                и не гледам назад.
 
Махам с ръка и не търся някой,
който да ми прости...
                  защото не желая съжаление.

Ще преобърна гардероба
и наново ще подредя живота си...
с нови хора, с нови мисли, всичко старо
ще изхвърля... и само бели дрехи ще събирам.

Ще скъсам завесите и ще пусна
светлината в очите си - ще забраня
нощта в живота си...
                   но ще запазя свещите.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Ризова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...