30.06.2010 г., 12:14

Начало

498 0 1

Ще изтръгна сърцето си,
но не искам спомени...
Забравям и после продължавам...
                и не гледам назад.
 
Махам с ръка и не търся някой,
който да ми прости...
                  защото не желая съжаление.

Ще преобърна гардероба
и наново ще подредя живота си...
с нови хора, с нови мисли, всичко старо
ще изхвърля... и само бели дрехи ще събирам.

Ще скъсам завесите и ще пусна
светлината в очите си - ще забраня
нощта в живота си...
                   но ще запазя свещите.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Ризова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...