Нещата имат своeто начало,
но безвъзвратно стигат си края.
По елипси, криволичещи очертания...
с точката  определят финала.

Понякога неистово искаме,
да не свършва щастливият миг.
Да няма сцена с приключване
съпроводена с яростен вик.

Очакваме дълъг живот...
прераснал в сладостно щастие.
Главозамайващ прескок...
над всичкото свое нещастие

Но сценарият, не е у нас...
Някой променя го с всяка минута.
Изпит след изпит, малко късмет,
блудкав опит, нетрайна поука.

Всяко начало има си край.
Не винаги украсено в черно.
Нещо свършва, друго започва и май,
не е задължително да е последно.

Просто е, пускаш с любов
всяко нещо което си тръгва.
Вселената пренаписва пореден закон.
Предлага ти новост, да свикваш тепърва.

Може би ще израснеш, може би ще затънеш...
Шанс след шанс дава се пак....
Но всяко начало с което нещо започва,
неминуемо стига своя финал.

Не можеш да стиснеш вятъра в шепа.
Или да върнеш стрелките назад.
С поглед напред напред, вдъхновен от идеи
животът тече си, но за жалост има си край.