25 мар. 2023 г., 14:29

Начало и край

629 0 0

Нещата имат своeто начало,
но безвъзвратно стигат си края.
По елипси, криволичещи очертания...
с точката  определят финала.

Понякога неистово искаме,
да не свършва щастливият миг.
Да няма сцена с приключване
съпроводена с яростен вик.

Очакваме дълъг живот...
прераснал в сладостно щастие.
Главозамайващ прескок...
над всичкото свое нещастие

Но сценарият, не е у нас...
Някой променя го с всяка минута.
Изпит след изпит, малко късмет,
блудкав опит, нетрайна поука.

Всяко начало има си край.
Не винаги украсено в черно.
Нещо свършва, друго започва и май,
не е задължително да е последно.

Просто е, пускаш с любов
всяко нещо което си тръгва.
Вселената пренаписва пореден закон.
Предлага ти новост, да свикваш тепърва.

Може би ще израснеш, може би ще затънеш...
Шанс след шанс дава се пак....
Но всяко начало с което нещо започва,
неминуемо стига своя финал.

Не можеш да стиснеш вятъра в шепа.
Или да върнеш стрелките назад.
С поглед напред напред, вдъхновен от идеи
животът тече си, но за жалост има си край.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валя Сотирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...