7 янв. 2010 г., 13:36

Началото и краят на света

1.2K 0 8

Искам тази вечер

да тръгнем двамата на път.

Съблечи се.

Разсъблечена

ще бъдеш моят кръстопът.

Ще търся пътеки неоткрити.

Ще откривам нови светове.

Ще  започна от гърдите ти,

от нежните ти рамене.

Ще се катеря.

Падам.

Ставам.

Бавно с устни ще пълзя.

Ще превземам всяка барикада.

И отново, и отново ще вървя.

Когато стигна коленете,

тук някъде ща спра.

Тук спират винаги мъжете -

при началото и краят на света.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Мишев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...