Искам тази вечер
да тръгнем двамата на път.
Съблечи се.
Разсъблечена
ще бъдеш моят кръстопът.
Ще търся пътеки неоткрити.
Ще откривам нови светове.
Ще започна от гърдите ти,
от нежните ти рамене.
Ще се катеря.
Падам.
Ставам.
Бавно с устни ще пълзя.
Ще превземам всяка барикада.
И отново, и отново ще вървя.
Когато стигна коленете,
тук някъде ща спра.
Тук спират винаги мъжете -
при началото и краят на света.
© Иван Мишев All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
