Искам тази вечер
да тръгнем двамата на път.
Съблечи се.
Разсъблечена
ще бъдеш моят кръстопът.
Ще търся пътеки неоткрити.
Ще откривам нови светове.
Ще започна от гърдите ти,
от нежните ти рамене.
Ще се катеря.
Падам.
Ставам.
Бавно с устни ще пълзя.
Ще превземам всяка барикада.
И отново, и отново ще вървя.
Когато стигна коленете,
тук някъде ща спра.
Тук спират винаги мъжете -
при началото и краят на света.
© Иван Мишев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
