Искам тази вечер
да тръгнем двамата на път.
Съблечи се.
Разсъблечена
ще бъдеш моят кръстопът.
Ще търся пътеки неоткрити.
Ще откривам нови светове.
Ще започна от гърдите ти,
от нежните ти рамене.
Ще се катеря.
Падам.
Ставам.
Бавно с устни ще пълзя.
Ще превземам всяка барикада.
И отново, и отново ще вървя.
Когато стигна коленете,
тук някъде ща спра.
Тук спират винаги мъжете -
при началото и краят на света.
© Иван Мишев All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
