7.01.2010 г., 13:36

Началото и краят на света

1.2K 0 8

Искам тази вечер

да тръгнем двамата на път.

Съблечи се.

Разсъблечена

ще бъдеш моят кръстопът.

Ще търся пътеки неоткрити.

Ще откривам нови светове.

Ще  започна от гърдите ти,

от нежните ти рамене.

Ще се катеря.

Падам.

Ставам.

Бавно с устни ще пълзя.

Ще превземам всяка барикада.

И отново, и отново ще вървя.

Когато стигна коленете,

тук някъде ща спра.

Тук спират винаги мъжете -

при началото и краят на света.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Мишев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...