7.01.2010 г., 13:36

Началото и краят на света

1.2K 0 8

Искам тази вечер

да тръгнем двамата на път.

Съблечи се.

Разсъблечена

ще бъдеш моят кръстопът.

Ще търся пътеки неоткрити.

Ще откривам нови светове.

Ще  започна от гърдите ти,

от нежните ти рамене.

Ще се катеря.

Падам.

Ставам.

Бавно с устни ще пълзя.

Ще превземам всяка барикада.

И отново, и отново ще вървя.

Когато стигна коленете,

тук някъде ща спра.

Тук спират винаги мъжете -

при началото и краят на света.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Мишев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...