7.01.2010 г., 13:36

Началото и краят на света

1.1K 0 8

Искам тази вечер

да тръгнем двамата на път.

Съблечи се.

Разсъблечена

ще бъдеш моят кръстопът.

Ще търся пътеки неоткрити.

Ще откривам нови светове.

Ще  започна от гърдите ти,

от нежните ти рамене.

Ще се катеря.

Падам.

Ставам.

Бавно с устни ще пълзя.

Ще превземам всяка барикада.

И отново, и отново ще вървя.

Когато стигна коленете,

тук някъде ща спра.

Тук спират винаги мъжете -

при началото и краят на света.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Мишев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...