12 нояб. 2013 г., 19:03

Началото на кариерата

1.3K 0 2


из цикъл "Забавно за известните"

От Варненският кей преди години,
 в началото на миналия век,
потеглил лайнер. След като преминал
през Гибралтар, от трюма млад човек

моряците извели. "Кой си ти?"
попитал капитана. "Ами аз
съм българин..." "И кой ще ти плати
сега билета? Знаеш, имам власт

на първото пристанище веднага
да те сваля!" "Кажете, колко струва
пътуването? Ще работя!" "Драги,
какво умееш?" "Мога да рисувам...

художник съм..." "Художник ли? Добре...
тогава нарисувай ми портрет
на фона на искрящото море!
Дано талант да имаш и късмет

да ми хареса!" Ето, че младежа
тъй майсторски портрета нарисувал,
 че капитанът - тук ще отбележа -
не само го оставил да пътува

безплатно, но когато акостирал
 в Нюйоркското пристанище, предложил
съвет и помощ. "Вече се намираш
в Америка, приятелю. Тук може

веднага да успееш със таланта,
но трябва ти и мъничко реклама!
Клиенти от елита... елегантни...
ще имаш ти, но мъничко измама,

ще ти е нужна... Ще ти дам костюм
и долари за джобни и хотел.
Когато слезеш, без излишен шум
вземи такси и настани се смело

в хотела "Плаза". Аз ще обявя,
че тука е пристигнал инкогнито
 художникът на Кайзера. С това
към обществото пътят ти открит е!"

Постъпил умно младият художник...
послушал капитана. Много скоро
получил идеалната възможност
по избор да рисува видни хора.

Така започнал свойта кариера
в световното изкуство и намерил
 успех заслужен този майстор нов,
наричащ се Никола Михайлов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...