Nov 12, 2013, 7:03 PM

Началото на кариерата

  Poetry » Other
1.3K 0 2


из цикъл "Забавно за известните"

От Варненският кей преди години,
 в началото на миналия век,
потеглил лайнер. След като преминал
през Гибралтар, от трюма млад човек

моряците извели. "Кой си ти?"
попитал капитана. "Ами аз
съм българин..." "И кой ще ти плати
сега билета? Знаеш, имам власт

на първото пристанище веднага
да те сваля!" "Кажете, колко струва
пътуването? Ще работя!" "Драги,
какво умееш?" "Мога да рисувам...

художник съм..." "Художник ли? Добре...
тогава нарисувай ми портрет
на фона на искрящото море!
Дано талант да имаш и късмет

да ми хареса!" Ето, че младежа
тъй майсторски портрета нарисувал,
 че капитанът - тук ще отбележа -
не само го оставил да пътува

безплатно, но когато акостирал
 в Нюйоркското пристанище, предложил
съвет и помощ. "Вече се намираш
в Америка, приятелю. Тук може

веднага да успееш със таланта,
но трябва ти и мъничко реклама!
Клиенти от елита... елегантни...
ще имаш ти, но мъничко измама,

ще ти е нужна... Ще ти дам костюм
и долари за джобни и хотел.
Когато слезеш, без излишен шум
вземи такси и настани се смело

в хотела "Плаза". Аз ще обявя,
че тука е пристигнал инкогнито
 художникът на Кайзера. С това
към обществото пътят ти открит е!"

Постъпил умно младият художник...
послушал капитана. Много скоро
получил идеалната възможност
по избор да рисува видни хора.

Така започнал свойта кариера
в световното изкуство и намерил
 успех заслужен този майстор нов,
наричащ се Никола Михайлов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....