12.11.2013 г., 19:03

Началото на кариерата

1.3K 0 2


из цикъл "Забавно за известните"

От Варненският кей преди години,
 в началото на миналия век,
потеглил лайнер. След като преминал
през Гибралтар, от трюма млад човек

моряците извели. "Кой си ти?"
попитал капитана. "Ами аз
съм българин..." "И кой ще ти плати
сега билета? Знаеш, имам власт

на първото пристанище веднага
да те сваля!" "Кажете, колко струва
пътуването? Ще работя!" "Драги,
какво умееш?" "Мога да рисувам...

художник съм..." "Художник ли? Добре...
тогава нарисувай ми портрет
на фона на искрящото море!
Дано талант да имаш и късмет

да ми хареса!" Ето, че младежа
тъй майсторски портрета нарисувал,
 че капитанът - тук ще отбележа -
не само го оставил да пътува

безплатно, но когато акостирал
 в Нюйоркското пристанище, предложил
съвет и помощ. "Вече се намираш
в Америка, приятелю. Тук може

веднага да успееш със таланта,
но трябва ти и мъничко реклама!
Клиенти от елита... елегантни...
ще имаш ти, но мъничко измама,

ще ти е нужна... Ще ти дам костюм
и долари за джобни и хотел.
Когато слезеш, без излишен шум
вземи такси и настани се смело

в хотела "Плаза". Аз ще обявя,
че тука е пристигнал инкогнито
 художникът на Кайзера. С това
към обществото пътят ти открит е!"

Постъпил умно младият художник...
послушал капитана. Много скоро
получил идеалната възможност
по избор да рисува видни хора.

Така започнал свойта кариера
в световното изкуство и намерил
 успех заслужен този майстор нов,
наричащ се Никола Михайлов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...