18 июн. 2008 г., 22:39

Началото на моя край

1.3K 0 1
Забравени години,
отявлени тънки мисли.
Докоснати, любими
или незнаещ вече нищо.
Объркани желания,
страхове, макар и стари.
И духове докарват
началото на моя край.

От тук аз виждам брега,
прелитам ниско и пристигам.
Но днес не пристига ума,
въпреки, че се прибирам.
Благородно загасям
пламъка, който мразиш да внасям.


Всички подробности забрави
аз сега диктувам промените.
И когато ти се закрещи,
покажи среден пръст на времето.
Благородно се махам
от миговете, които знаеш, че чакам.


Радостите недей пожелава,
друго его от там ще изпълзи.
А днес каквото ще става,
ти недей поливай със сълзи.
Благородно се крия
от възможността днес да те видя.


Не, благородно се отричам
от всичко, което не даваш да обичам.

Благородно се наказвам
с правилата, които искаш да спазвам.

И няма нищо, което не бих дал,
ти заслужаваш всичко, скъпа!
И може би сега се надявам:
"За всичките болки, знай"
Сега благородството ми става
началото на моя край...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Андонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Само такива думи трябва да се чуват!!!Само такива пламенни чувства трябва да се изпитват!!!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...