18.06.2008 г., 22:39

Началото на моя край

1.3K 0 1
Забравени години,
отявлени тънки мисли.
Докоснати, любими
или незнаещ вече нищо.
Объркани желания,
страхове, макар и стари.
И духове докарват
началото на моя край.

От тук аз виждам брега,
прелитам ниско и пристигам.
Но днес не пристига ума,
въпреки, че се прибирам.
Благородно загасям
пламъка, който мразиш да внасям.


Всички подробности забрави
аз сега диктувам промените.
И когато ти се закрещи,
покажи среден пръст на времето.
Благородно се махам
от миговете, които знаеш, че чакам.


Радостите недей пожелава,
друго его от там ще изпълзи.
А днес каквото ще става,
ти недей поливай със сълзи.
Благородно се крия
от възможността днес да те видя.


Не, благородно се отричам
от всичко, което не даваш да обичам.

Благородно се наказвам
с правилата, които искаш да спазвам.

И няма нищо, което не бих дал,
ти заслужаваш всичко, скъпа!
И може би сега се надявам:
"За всичките болки, знай"
Сега благородството ми става
началото на моя край...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Само такива думи трябва да се чуват!!!Само такива пламенни чувства трябва да се изпитват!!!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...