Прощавам на сърцето, което не бие за мен,
Прощавам на ръцете, които ме галеха
пламенно.
Прощавам всеки един момент,
изпълнен с фалшива галантност,
престорена нежност.
Прощавам на времето, което ми отне
най-скъпото.
Прощавам на всеки "близък човек".
Прощавам на себе си, прощавам на
всекиго, обръщайки ведър поглед напред.
Затварям вратата към тъмното минало,
Ключът заравям дълбоко в пръстта,
Животът ми днес тече и отлита,
песента затихва с финес покрай нас.
Прощавам и тази секунда,
този миг, навяващ нежна тъга.
© Любима Маеркова Все права защищены