20.02.2024 г., 9:34

Началото в края

513 1 0

Прощавам на сърцето, което не бие за мен,

Прощавам на ръцете, които ме галеха

пламенно.

Прощавам всеки един момент,

изпълнен с фалшива галантност,

престорена нежност.

 

Прощавам на времето, което ми отне

най-скъпото.

Прощавам на всеки "близък човек".

Прощавам на себе си, прощавам на

всекиго, обръщайки ведър поглед напред.

 

Затварям вратата към тъмното минало,

Ключът заравям дълбоко в пръстта,

Животът ми днес тече и отлита,

песента затихва с финес покрай нас.

Прощавам и тази секунда,

този миг, навяващ нежна тъга.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любима Маеркова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...