20.02.2024 г., 9:34

Началото в края

504 1 0

Прощавам на сърцето, което не бие за мен,

Прощавам на ръцете, които ме галеха

пламенно.

Прощавам всеки един момент,

изпълнен с фалшива галантност,

престорена нежност.

 

Прощавам на времето, което ми отне

най-скъпото.

Прощавам на всеки "близък човек".

Прощавам на себе си, прощавам на

всекиго, обръщайки ведър поглед напред.

 

Затварям вратата към тъмното минало,

Ключът заравям дълбоко в пръстта,

Животът ми днес тече и отлита,

песента затихва с финес покрай нас.

Прощавам и тази секунда,

този миг, навяващ нежна тъга.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любима Маеркова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...