20.02.2024 г., 9:34 ч.

Началото в края 

  Поезия » Любовна, Свободен стих
116 0 0

Прощавам на сърцето, което не бие за мен,

Прощавам на ръцете, които ме галеха

пламенно.

Прощавам всеки един момент,

изпълнен с фалшива галантност,

престорена нежност.

 

Прощавам на времето, което ми отне

най-скъпото.

Прощавам на всеки "близък човек".

Прощавам на себе си, прощавам на

всекиго, обръщайки ведър поглед напред.

 

Затварям вратата към тъмното минало,

Ключът заравям дълбоко в пръстта,

Животът ми днес тече и отлита,

песента затихва с финес покрай нас.

Прощавам и тази секунда,

този миг, навяващ нежна тъга.

 

© Любима Маеркова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??