ЛюбимаМаеркова
14 результатов
Боли ме за трима!
Когато се късах от яд и от гняв!
И боли да съм зла и да викам,
да крещя и да удрям,
да вдигам във въздуха клетви и прах! ...
Когато се късах от яд и от гняв!
И боли да съм зла и да викам,
да крещя и да удрям,
да вдигам във въздуха клетви и прах! ...
62
С дъх на люляк ще те помня.
Винаги в мене ще ухаеш.
И във всяка тиха утринна секунда,
ще огрява слънчева дъга от пеперуди.
А когато чуя полъхът да ми нашепва, ...
Винаги в мене ще ухаеш.
И във всяка тиха утринна секунда,
ще огрява слънчева дъга от пеперуди.
А когато чуя полъхът да ми нашепва, ...
187
3
След дългия, монотонен ден,
след студената формалност и хорска любезност,
след поредната вечна минута,
загледан в морето от жестока небрежност.
Аз искам да зърна очите на бурята, ...
след студената формалност и хорска любезност,
след поредната вечна минута,
загледан в морето от жестока небрежност.
Аз искам да зърна очите на бурята, ...
238
4
Прощавам на сърцето, което не бие за мен,
Прощавам на ръцете, които ме галеха
пламенно.
Прощавам всеки един момент,
изпълнен с фалшива галантност, ...
Прощавам на ръцете, които ме галеха
пламенно.
Прощавам всеки един момент,
изпълнен с фалшива галантност, ...
216
От ступор и мълчание, от порив,
приглушен в ароматно вино и тежки цигари.
От това, че днес съм тук, че съм ярко сияние.
От това ще трябва да бягаш, да скриеш и
малко любов, да запалиш изгорялото, скъсано щастие. ...
приглушен в ароматно вино и тежки цигари.
От това, че днес съм тук, че съм ярко сияние.
От това ще трябва да бягаш, да скриеш и
малко любов, да запалиш изгорялото, скъсано щастие. ...
197
1
В аленото утро, когато бавно се завръщам.
Изморена нося себе си в ръце.
И ходя, вперила очите си в безкрая,
Краката ми започват да се влачат -
навик, който имам още от дете. ...
Изморена нося себе си в ръце.
И ходя, вперила очите си в безкрая,
Краката ми започват да се влачат -
навик, който имам още от дете. ...
173
Какво делим с теб,
че все още не мога да се
разплатя със съдбата?
Нещо твое ли взех,
откраднах ли нещо, ...
че все още не мога да се
разплатя със съдбата?
Нещо твое ли взех,
откраднах ли нещо, ...
236
1
Подслон намерих, мамо.
Вече няма да вали.
Това усещане в гърдите,
дето толкова те задушава, мамо
няма да е вечно, обещавам! ...
Вече няма да вали.
Това усещане в гърдите,
дето толкова те задушава, мамо
няма да е вечно, обещавам! ...
242
Спирам пак пред кръстопът.
И само аз съм там.
Животът ми ме води често тук,
където спирам и започвам
да мълча в мрака. ...
И само аз съм там.
Животът ми ме води често тук,
където спирам и започвам
да мълча в мрака. ...
256
1
1
Човекът
Какво е човекът?
Анатомия, философия?
Мистерия, изкуство?
Творение божие, ...
Какво е човекът?
Анатомия, философия?
Мистерия, изкуство?
Творение божие, ...
532
1
Прости ми за думите,
които разпилявах
без ред и без смисъл.
От страх да остана,
неволно си тръгнах. ...
които разпилявах
без ред и без смисъл.
От страх да остана,
неволно си тръгнах. ...
195
1
Без любов не се живее.
Без прегръдка късно вечер,
без сърца и без надежди.
Без слова, които знаем,
но не смеем да ги шепнем. ...
Без прегръдка късно вечер,
без сърца и без надежди.
Без слова, които знаем,
но не смеем да ги шепнем. ...
593
1
2
Още от малко момиче зная как да се скрия.
Да съм тиха, когато играя.
Да бъда за пример.
Да казват: "Брей, че възпитано малко момиче!"
Да слушам как големите спорят. ...
Да съм тиха, когато играя.
Да бъда за пример.
Да казват: "Брей, че възпитано малко момиче!"
Да слушам как големите спорят. ...
518
2
3
Скалъпено щастие в хладното утро.
Надмощие мъжко над крехкото женско.
И в мигове стари не срещаме нищо.
Отдавна запалихме хартията тънка.
И колкото всичко това да е тъжно ...
Надмощие мъжко над крехкото женско.
И в мигове стари не срещаме нищо.
Отдавна запалихме хартията тънка.
И колкото всичко това да е тъжно ...
330
2
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
